неделя, 5 декември 2010 г.

Пътувания - Обиколка на Маслен нос и нос Коракя



Вижте Onodka's Kayak trips на по-голяма карта

Маслен нос – едно добро начало!


Не знам дали това, което ще напиша тук, е това, което очаквате вие, но знам, че това е усещането за свобода, което изпитвам винаги, когато съм на (във) вода.

Думата свобода изниква в главата ми всеки път, когато се сетя за плаването ми с каяк. Усещане, което ме кара да се чувствам щастлива и някак възвишена, нищожно малка, но в същото време и безгранично мечтателна!

Това лято сложи началото на моите мечтани пътешествия по вода. Много време сънувах, че плавам с каяка по река Нил и около мен е пълно с „доброжелателни” крокодили, а се оказа, че може да се осъществи едно много емоционално пътешествие и тук, на нашето Черно море.

Сякаш всичко започва със стъпването ми на остров св. Иван /малък остров между Черноморец и Созопол/. Точно бяха открили мощите на Йоан Кръстител на същото място. Аз заедно с моя приятел Герасим, с когото се познаваме от деца, решихме една сутрин да гребем до острова. Дистанцията не беше голяма, а и аз не за първи път отивах до това място, но тази година за първи път стъпих на земя. Оставихме каяците на едно малко плажче и тръгнахме из острова. Бях развълнувана не от самота плаване, а от мисълта, че съм един от малкото хора, които са стъпили на остров св. Иван и мога да видя разкопките, при това не по телевизора. Но се оказа, че това е едва началото на нещо много по-емоционално и вълнуващо!

На следващия ден 18.08.2010 г., Геро, Пешо и аз тръгнахме от къмпинг Баш Бар с колите и каяците да търсим място откъдето да пуснем лодките и да обиколим Маслен нос. Идеята беше да пуснем от Аркутино, но много фактори промениха този план. Първо, посоката на вятъра и вълните не бяха подходящи, второ, доста „влачене” щеше да падне, защото колите бяха спрени далече от плажа. Натоварихме се отново по колите и тръгнахме към Приморско. След като до обяд се лутахме из различни места в крайна сметка се оказахме на плажа на Перла. Започнахме да подготвяме каяците за прехода. Бях учудена колко много багаж може да събере една лодка. А сега вече знам, че може да събере много повече при правилен подбор и подредба. Но винаги има първи път, пък и така се трупа опит!

Докато се оправяхме за влизане в морето, някакъв местен „морски вълк” спомена нещо от сорта, че сме луди ако влезем в това време. Имало солуган и не било добра идея. Тайно се надявах момчетата да не се разколебаят, защото определено те са по-разумни от мен и тяхното решение щеше да бъде определящо за пътуването ни по вода. На брега всичко изглеждаше спокойно, но съвсем друго се оказа, когато излязохме от залива на Перла. Вятърът беше насрещен. Вълните не се виждаха, а се усещаха. За да не ми лепнете етикета „майсторка на късия разказ” ще кажа само, че е имало моменти, в които заради амплитудата на вълните не виждах нито Геро, нито Пешо, които бяха доста пред мен. Така разбрах какво всъщност е солуган. Истината е, че винаги съм предпочитала сама да видя и усетя нещо, вместо да чета или слушам за него. Така стана и този път. Солуганът си е изпитание, а съчетан и с промяна на посоката на вятъра от насрещен в страничен, си е направо предизвикателство! 

  
Спиране в заливчето след Перла и преди Мириус

Но пък след всичко това заслужено спираш на единственото капанче на самия Маслен нос и пиеш бира на цена като за четиризвезден хотел. Оказа се, че в близост няма къде да опънем палатките и трябваше да се върнем малко, за да си направим лагер. Намерихме си едно малко плажче (Мириус), където нощувахме на огън и на по глътка водка, която момчетата бяха съобразили да вземат със себе си. Вечерното меню беше бейк ролс и солети, а за закуска ни чакаше по един кроасан. Другият път ще тръгнем по-подготвени, с повече бутилки и повече мезе.


Нощувка в залива Мириус

Като изключим ужасно досадните мухички, които бяха обезумели от радост при наличието на човешка плът, всичко останало беше прекрасно. Три палатки, огън, залез... Божествено! Легнахме щом се скри слънцето. Беше топла нощ, небе пълно със звезди и много тишина!

На сутринта станахме рано. На такова място човек се наспива бързо, независимо от умората. Бързо стегнахме багажа, направихме обичайния тоалет и обратно в лодките и на вода. Маслен нос ни чакаше! За мен той беше само едно географско понятие. Не знаех какво ме очаква.... Очакваше ме голямо предизвикателство. Реално, след като се заобиколи Маслен нос, по посока Аркутино, се излиза в открито море. Винаги съм усещала, че тази безкрайна водна шир ме обича и няма да ми стори нищо лошо. Нямах страх, но усещах умора. Борбата ми с каяка, който въпреки, че беше натоварен с багаж и би трябвало да е стабилен, се оказа труден за поддържане на курс. Въпреки това, нямаше да се дам. И тъкмо, когато си помислих, че умората ще ме повали, попаднахме на едно закътано заливче (Зигра), където в мига, в който излязох от лодката и видях кристално чистата вода си спомних за филма „Плажът”, чийто сюжет не е толкова важен, но винаги ще помня прекрасните плажове, на които беше сниман. Сега вече знам, че такива места има и на нашето море! Прекрасни, чисти, самотни, романтични!


 Почивка от морската болест в залива Св. Параскева

И отново приятната умора и усещането за свобода! Приказно място, което е такова благодарение на това, че малко хора го знаят и може би е труднодостъпно. Не си спомням за какво сме си говорили, но си спомням, че се чувствах като героиня от  филм. В групата имаше леко колебание дали да продължим предвид вятъра и солугана, които ни съпътстваха през цялото пътуване, но така или иначе след кратка почивка продължихме.

Как съм стигнала до устието на река Ропотамо нямам спомен. Само се молех за още малко сили. Не виждах момчетата, бяха се скрили от погледа ми зад някакви скали. Усещах умора. Просто не трябваше да спирам, защото ако бях спряла нямаше да мога да продължа. Около мен имаше много рибарски лодки, които се клатеха в унисон с вълните и сякаш танцуваха в ритъм, определен от морето.

Зад скалите ме чакаха момчетата и... Ропотамо. Тръгнахме по реката, но и там не мина без изненади. Една от тях беше липсата на всякаква търпимост от страна на капитаните на туристическите корабчета. Не знам дали ще е така и по Нил :), но по Ропотамо имаше и засечки, и нарочно вдигане на вълни, и... Но да се върнем на приятните емоции. В реката имаше страшно много риба, която буквално прескачаше лодките ни. Беше горещо и безветрено .Идеята беше да гребем по Ропотамо, докато стигнем мястото, където реката се пресича с пътя и там да изкараме лодките. Но всеки план търпи промяна. Не знам какво разстояние сме изминали/това ще кажат момчетата, защото имаха gps/, но в един момент се взе решение да се върнем и да изкараме лодките на плажа на Аркутино. Само си помислих: „О, Господи, ще издържа ли?” Не можех и да си помисля за мрънкане. Дистанцията си е дистанция! Бях се хванала на хорото и щях да си го изгреба. Нямаше начин да се сравнявам с момчетата. Не исках да ги бавя, но не можех и да държа тяхното темпо. Последните 400-500 метра сякаш нямаха край. Имах чувството, че никога няма да стигна до брега. Но в мига, в който стъпих на пясъка си казах: „Успях!”

Не, не става дума за нещо героично, а че духът може да надмогне мисълта! В такъв момент се чувстваш страхотно! Сякаш си надмогнал самия себе си.

Вероятно в подходящо време дистанцията Перла, Маслен нос, Аркутино би могла да се измине за ден, но в условията, в които ние го направихме бяха два. Аз не участвах в състезание. Всъщност участвах. Състезавах се сама със себе си. Исках да знам имам ли предел и къде е! Исках да изпитам духа си, а вероятно и той мен, но в крайна сметка натрупах още малко опит, познание и безгранично усещане за свобода!

Заслужената Бира x 4!

P.s. Когато започнах да пиша исках да бъда кратка. Оказа се обратното! Емоциите, които пораждат у мен каякът, водата и свободата, не могат да се разказват кратко. Опитайте, за да разберете за какво говоря! Не се страхувайте! Оставете се на усещането!

от Ралица Неделчева
клуб Онодка

Няма коментари:

Публикуване на коментар